История на шейкъра

Първият шейкър, или по-скоро неговият прототип, се появи много отдавна. Приблизително 5000 г. пр. н. е. за първи път е използван шейкър, но той не изглежда съвсем по същия начин, както днес. Това беше обикновена тиква, в която се смесваха спиртни напитки. Египтяните се смятат за създатели на шейкъра: именно те осъзнаха, че най-вкусните напитки за сън се получават, когато се смесват с други напитки или подправки. Дори на стените на гробницата на Хеопс е ​​описан коктейл, чиито съставки трябва да бъдат смесени.По принцип е логично да се предположи, че в Египет е създадено такова нещо като коктейл.

Тогава от време на време изскачаха споменавания на коктейли, но тези „споменавания“ изобщо не бяха систематизирани. Например през 1520 г. Кортес, известният завоевател и завоевател на Мексико, пише писмо до крал Чарлз Пети, че диваците смесват някои съставки, включително какаови зърна, в някакъв вид златен цилиндър и след това изпиват получената ефервесцентна напитка.

Много дълго време се използва просто наливане за смесване на две течности в барове: течността се прелива от една чаша в друга, докато се получи хомогенна маса. Тогава някой измисли, че можете просто да поставите тясна чаша в по-широка: така се получи първият шейкър.

Шейкърите набираха популярност. Това беше улеснено от модата да се пие чай в Англия. Тогава в чая се добавяха всякакви ликьори и други опияняващи течности и, както сами разбирате, беше трудно да се направи без шейкър.Всички благородни напитки бяха приготвени в красиви сребърни шейкъри; по-простите хора са използвали стъклени или стоманени шейкъри.

След това дойде епохата на забраната, която забрани използването на шейкъра (което е съвсем логично). Тогава шейкърът започна да се продава под тезгяха, наричайки го по различен начин, например Flappers, Between the Sheets, Fox Trot, Zanziba. Някои думи от този жаргон са останали и досега. Шейкърите започнаха да се "крият", продавайки ги под прикритието на фигурки на различни животни. Старите хора казват, че шейкър пингвините са били особено търсени, защото пингвинът отдавна е символ на самодостатъчност и спокойствие.

През 1933 г. забраната е отменена и популярността на шейкъра става безпрецедентна. Рекламираха го поп и филмови звезди. Шейкърът се превърна в култ, символ на онова време. Филмът The Thin Man показа колко красиво може да се направи прост коктейл като Martini. След излизането на този филм всяко американско дете знаеше как да използва шейкър, а също и как да приготви мартини.

Шейкърите по това време са били с различни форми и размери. Имаше шейкъри под формата на топки и под формата на дъмбели, църковна камбана и дори под формата на женски крака. Матираните шейкъри бяха по-популярни, тъй като по тях не се виждаха петна и мръсотия толкова много. След това дойде Втората световна война и някак си всичко не беше на ниво.

Войната приключи, след нея се появи миксер, който по същество изпълняваше задачите на шейкър, само че многократно по-бързо и лесно. Сега шейкърът едва ли ще достигне същите върхове на популярност, както някога през далечната 1930 г., но много барове имат шейкър, за да покажат на посетителите си специално отношение към приготвянето на коктейли.